Новини от гр. Добрич

За десет дни съм ял три пъти – каквото намеря в контейнерите за боклук. Няколко нощи прекарах в изоставена къща по ул. “Кап. Димитър Списаревски”, но полицаите изгониха мен и клошарите, които също преспиват там. Оттогава съм под открито небе. Сега спя под сградата на кино “Добрич”. За да стигна до “спалнята” си , се налага да пълзя. В контейнерите намерих изцапан с урина дюшек и скъсан юрган – това са ми постелята и завивките. Това сподели вчера в редакцията на “Добруджанска трибуна” 47-годишният Дончо Марчев Петров.
През 2006 г. той е осъден за старо престъпление – кражба на жито през 1999 г. Присъдата му била 30 месеца лишаване от свобода. Излязъл предсрочно от затвора за добро поведение. Бях примерен затворник. По професия съм майстор – стругаро-фрезист. В затвора работих неуморно, поддържах цялата база. Водили са ме и извън сградата – на обекти, които се обслужват от затворници. Почти всеки месец бях награждаван, разказва Дончо Марчев. За него трудностите започват след като излиза от затвора на 25 януари 2008 г. Още преди да бъде осъден добричлията останал без жилище. Той живеел на съпружески начала с жена, от която има 16-годишна дъщеря. След като станал следствен, а след това обвиняем и осъден, останал сам. Жената го напуснала и заживяла с друг мъж в апартамент в квартал “Дружба”.
След излизането си от затвора 47-годишният мъж се върнал в изоставената къща по ул. “Кап. Димитър Списаревски”, която обитавал преди да се озове зад решетките. Този адрес е посочил и пред службата по пробация, която съгласно условията на предсрочното му освобождаване трябва да посещава всеки ден. Само няколко дни по-късно обаче униформени полицаи разгонили събралите се в рушащата се сграда клошари. Дончо Марчев открил и собственика. Той обаче поставил условие – да се направи ремонт на къщата. Аз пари за хляб нямам, камо ли за материали, казва бездомникът.
Така добричлията остава под открито небе в началото на февруари. Имам късмет, че не е свил голям студ. Но на зазоряване температурите са около минус 10 градуса. Представете си как се спи на открито при тези условия…
Дончо Марчев започва да обикаля институциите. Пожелал да влезе при кмета Детелина Николова. Казали му, че това е възможно само в приемния ден и то след предварително записване. Отишъл и до Общинската дирекция за социално подпомагане. Дали му документи, които да попълни и му казали, че след около месец може и да му отпуснат еднократна социална помощ. А аз през този месец какво ще ям, пита Дончо Марчев. Социалните го посъветвали да си потърси работа и да се договори с работодателя да му плати авансово. Кой ще се съгласи да ми даде пари, без да е сигурен колко полезен ще бъда, само на база на честната ми дума, че съм добър работник, недоумява добричлията.
От БЧК помогнали на Дончо Марчев с 50 лв., за да си извади лична карта. Като постоянен вписал адреса на свой познат. След като подготвил всички документи и заплатил таксите, останал с 2,50 лв. Отново отишъл в БЧК. От милосърдната организация му дали три пакета с макарони и 2 кг. захар. Но Дончо Марчев не разполага с печка, съдове или електричество, за да приготви тестените изделия.
Репортер на DT се свърза с началника на общинския отдел “Здравеопазване и социална политика” Иванка Шопова, за да я попитаме с какво може да помогне на бившия затворник. Основният проблем на Дончо Марчев е жилищният. Иванка Шопова обаче отговори, че не се занимава с жилищни въпроси. Имало си процедура за крайно нуждаещи. Тя обаче продължава повече от година…Приют за възрастни в града ни все още няма.
След като институциите не могат или по-скоро не искат да ми помогнат, не ми остават много възможности. През 2003 г. се разболях от туберкулоза. Нямах пари, за да стигна до специализираната болница в Радунци. Тогава се полях с бензин в задния двор на “Бърза помощ” и веднага се намери кола, с която ме транспортираха до лечебното заведение. Обмислям да сторя същото и сега. Ако не загина, може и да ме настанят в лудница, там поне ще е топло и ще има храна. Мога да дръпна чантата на възрастна жена или мобилния телефон на детенце и да се върна в затвора. Там ме храниха по три пъти на ден, имаше баня, отопление. Но аз съм на 47 години и не ми се влиза с нова присъда зад решетките. До края на живота си ли ще влизам и излизам от затвора, с мъка споделя Дончо Марчев.
Неговият случай не е изолиран. На 5 април 2007 г. DT разказа историята на 52-годишния Сашо Милев, който бе останал с един крак след престоя си в затвора и живееше в продължение на месеци в автомобил. Неговият жилищен проблем още не е решен. Шансът - търсят се отзивчиви работодатели…

Източник:Пламен Николов в-к “Добруджанска Трибуна”